Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2016 10:41 - Воля - разказ - част I
Автор: blueeye Категория: Забавление   
Прочетен: 80 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 07.07.2016 13:42


Воля - разказ - част I

   От години чуваше гласове. Някой и говореше… Внимавай…Опасно е…Идва…Пази се…

  Докторът влезна и я погледна със своите зелени дълбоки очи. Извади малка кутийка и изсипа пред нея десетина хапчета. Тя ги блъсна на земята. Х се принуди да викне сестрата и да я вържат с кожените колани за леглото. С много мъка отвори устата й, а тя го захапа с всичката сила, която имаше в изтощеното й 50-килограмово тяло. Доктор Х изпсува. Понякога всичко му идваше в повече и му се искаше и той да стане пациент. Да дойде сестрата и да му даде една шепа с успокоителни в различни цветове.

   Хванаха Силвия и сестрата извади спринцовката, сложи бавно иглата и я заби дълбоко под кожата й. Тя изпищя с всичката си сила. Зениците й се разшириха и бавно се отпуснаха. Диазепама потече във вените й, но тя все още буйстваше. Трябваше да мине малко време за да подейства. Скоро се отпусна на леглото и докторът се приближи бавно и отвори очите й. Зениците й бяха отпуснати, сърцето й биеше бавно и спокойно и тя скоро щеше да заспи. Даде й чаша с вода и тя изпи шепата с хапове.

   Скоро потъна в дълбок сън. От най-дълбоките кътчета на съзнанието й започнаха да изплуват различни фантазии. Видя как крачи на брега на езерото и вижда своя любим в далечината. Те бягаха по брега, но той беше много силен и тя не можеше да го настигне. Той никога не я оставяше да победи незаслужено. Не играеше симулативно, въпреки че тя беше крехка жена. Виждаше силните му прасци да напредват все повече. Малките й крачета оставяха весели следи в пясъка, които морските вълни отмиваха след всяка нейна стъпка. Утринта беше леко хладна, всичко беше зелено, но тя започна да се задъхва. Скоро той спря и зачака да го настигне. Тя вложи последни усилия в слабите си крачета и го видя в целия му блясък. Беше млад рус 29-годишен мъж, с леко набола брада. Красавец. Скоро го настигна и се строполи в обятията му.

-          - Трябва да тичаш по-често, когато ме няма вкъщи. Водя те с 5-0 и ще загубиш облога. – той леко се засмя.

   Тя прихна и тънките и устни се огънаха в красива усмивка. Въпреки тъмните кръгове под очите й, слънцето озаряваше невероятно красивото й лице. Имаше силно главоболие, първите признаци вече даваха своето отражение.

   В този миг усети лек шамар по бузата. Дебелата и тежка фигура в бяло се приближи и й даде паница с вкусна гозба. Разбра, че всичко е само сън и бялата стая на психиатричната клиника я накара да се почувства много самотна и безнадеждна. Нарони хляб в паничката си и с голяма неухота започна да сърба от попарата. Ръцете й трепереха. Слънцето тихо залязваше. 

Б.Ч., 06.07.2016



Тагове:   разказ,   Воля,   любов,   Психо,


Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: blueeye
Категория: Забавление
Прочетен: 970
Постинги: 5
Коментари: 0
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930